thedac (Димитър Драганов)
873 1129
24 jul 2018, 0:45  

Измислено обичане 

  Poesía » De amor
441 5 12

Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.

Поканих я на среща с увертюра
и думи тъй шаблонни в този ден.
Роди се безпогрешна авантюра.
Не чух словата: „Махай се, кретен“.

Облякох си сърце от теменужки.
Снагата промених с ръка-елмаз.
Дали е взела ро̀тата от дружки?
Нима до парка нужен е компас?

Навън се смее нашият жълтурко,
с червило на звезда от Холивуд,
а някъде – в душевната къщурка,
от порив обладан, се чувствам луд.

В гърдите ми се сблъскаха тенори.
Какво ще се получи – аз не знам.
Дали ще се наложи да се боря?
Или ще си остана неразбран…

Очите ме издадоха. Различен?
Невидим чар разперил е криле.
Сънувате ли чувства синтетични,
в изисканата къща на врабче?

Походката ѝ – злато непознато,
така ме завладя, че онемях.
Кога тълпата викна като ято
и моя свят разчупи го на прах?

Дали се отличава от телата?
Или е просто спомен захабен?
Дали посвоему си е чуда̀та?
Дали изпитва топлина към мен?

Когато се целунахме, валеше…
Небето се покри с планети сто.
Душата ѝ неволно се тресеше,
пленена от могъщо сетиво.

Завесата се спусна. Заплатих.
Сега и тишината се купува.
Изкуството напусна този стих,
и сластно тишината разцелува.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, г-н Таков!
  • Хубаво е.............! Поздрави, Митко!
  • Г-н Недялков, разбирам правилно думите Ви и мнението Ви. Всичко се поправя със старание и внимание, както и с отдаденост. Творчески полети Ви желая и дръзновение в световете на вашите думи!
  • Чудесно е!
  • Благодаря!
  • Браво!!!
  • Толкова се радвам, че разбираш от добронамереност! Чудесно е, че си го редактирал, Мите!
  • Благодаря Ви за прочита и коментарите! Г-жо Панайотова, приемам мнението Ви и след като отделих внимание, го поправих. Права сте за думите си. Благодаря специално!
  • Чудесен финал, извини ме, че започвам от края! "Облякох си сърце от теменужки" ми стана любима метафора! Но моля те, какво прави това БДЖ в едно толкова лирично стихотворение??? Намери начин да го махнеш, стойността му пада от тази ненужна и грозна абривиатура, драскаща нежната тъкан на изповедната лиричност. Знаеш, че харесвам как пишеш, но не се стърпях да ти дам това предложение - дано го приемеш като добронамереност и нещо в твоя полза!
  • Вихър си, неукротим порив!
  • Хареса ми...
  • Браво!
Propuestas
: ??:??