Измислено обичане
Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра
и думи тъй шаблонни в този ден.
Роди се безпогрешна авантюра.
Не чух словата: „Махай се, кретен“.
Облякох си сърце от теменужки.
Снагата промених с ръка-елмаз.
Дали е взела ро̀тата от дружки?
Нима до парка нужен е компас?
Навън се смее нашият жълтурко,
с червило на звезда от Холивуд,
а някъде – в душевната къщурка,
от порив обладан, се чувствам луд.
В гърдите ми се сблъскаха тенори.
Какво ще се получи – аз не знам.
Дали ще се наложи да се боря?
Или ще си остана неразбран…
Очите ме издадоха. Различен?
Невидим чар разперил е криле.
Сънувате ли чувства синтетични,
в изисканата къща на врабче?
Походката ѝ – злато непознато,
така ме завладя, че онемях.
Кога тълпата викна като ято
и моя свят разчупи го на прах?
Дали се отличава от телата?
Или е просто спомен захабен?
Дали посвоему си е чуда̀та?
Дали изпитва топлина към мен?
Когато се целунахме, валеше…
Небето се покри с планети сто.
Душата ѝ неволно се тресеше,
пленена от могъщо сетиво.
Завесата се спусна. Заплатих.
Сега и тишината се купува.
Изкуството напусна този стих,
и сластно тишината разцелува.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, г-н Таков!
-
Хубаво е.............! Поздрави, Митко!
-
Г-н Недялков, разбирам правилно думите Ви и мнението Ви. Всичко се поправя със старание и внимание, както и с отдаденост. Творчески полети Ви желая и дръзновение в световете на вашите думи!
-
Чудесно е!
-
Благодаря!
-
Браво!!!
-
Толкова се радвам, че разбираш от добронамереност! Чудесно е, че си го редактирал, Мите!
-
Благодаря Ви за прочита и коментарите! Г-жо Панайотова, приемам мнението Ви и след като отделих внимание, го поправих. Права сте за думите си. Благодаря специално!
-
Чудесен финал, извини ме, че започвам от края! "Облякох си сърце от теменужки" ми стана любима метафора! Но моля те, какво прави това БДЖ в едно толкова лирично стихотворение??? Намери начин да го махнеш, стойността му пада от тази ненужна и грозна абривиатура, драскаща нежната тъкан на изповедната лиричност. Знаеш, че харесвам как пишеш, но не се стърпях да ти дам това предложение - дано го приемеш като добронамереност и нещо в твоя полза!
-
Вихър си, неукротим порив!
-
Хареса ми...
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
