28 nov 2007, 0:21

Измислих те

Poesía » De amor

1.3K 0 3

Викам!
Иметo ти отеква в нощта!
Плача!
Не, проливен дъжд се изсипа от небето!
Не, не викам теб!
А любовта, която излъгана остана.
Надеждите, които са на прах сега.
Измислих те и ти си толкова красив.
Болката остана само спомен.
Сега си друг, но само в моите мечти.
И никой вече не е способен да угаси
пламъка в моите очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dani4ka (ДаНи)

Ей Мира МаХ,Страшна си....

2007-11-28T14:31:04+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Болката остана само спомен...Точно така,давай напред!Поздрави!

2007-11-28T07:57:32+02:00
4i4obgad (Илия Пандов)

А помниш ли, когато не се обърна след ВИКА на отсрещното.
Шегувам се. Прекрасно е. Твори и публикувай.

2007-11-28T00:31:42+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0