Nov 28, 2007, 12:21 AM

Измислих те 

  Poetry » Love
1018 0 3
Викам!
Иметo ти отеква в нощта!
Плача!
Не, проливен дъжд се изсипа от небето!
Не, не викам теб!
А любовта, която излъгана остана.
Надеждите, които са на прах сега.
Измислих те и ти си толкова красив.
Болката остана само спомен.
Сега си друг, но само в моите мечти.
И никой вече не е способен да угаси 
пламъка в моите очи...

© Мира Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ей Мира МаХ,Страшна си....
  • Болката остана само спомен...Точно така,давай напред!Поздрави!
  • А помниш ли, когато не се обърна след ВИКА на отсрещното.
    Шегувам се. Прекрасно е. Твори и публикувай.
Random works
: ??:??