Викам!
Иметo ти отеква в нощта!
Плача!
Не, проливен дъжд се изсипа от небето!
Не, не викам теб!
А любовта, която излъгана остана.
Надеждите, които са на прах сега.
Измислих те и ти си толкова красив.
Болката остана само спомен.
Сега си друг, но само в моите мечти.
И никой вече не е способен да угаси
пламъка в моите очи...