Nov 28, 2007, 12:21 AM

Измислих те

Poetry » Love

1.3K 0 3

Викам!
Иметo ти отеква в нощта!
Плача!
Не, проливен дъжд се изсипа от небето!
Не, не викам теб!
А любовта, която излъгана остана.
Надеждите, които са на прах сега.
Измислих те и ти си толкова красив.
Болката остана само спомен.
Сега си друг, но само в моите мечти.
И никой вече не е способен да угаси
пламъка в моите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dani4ka (ДаНи)

Ей Мира МаХ,Страшна си....

2007-11-28T14:31:04+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Болката остана само спомен...Точно така,давай напред!Поздрави!

2007-11-28T07:57:32+02:00
4i4obgad (Илия Пандов)

А помниш ли, когато не се обърна след ВИКА на отсрещното.
Шегувам се. Прекрасно е. Твори и публикувай.

2007-11-28T00:31:42+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0