28 нояб. 2007 г., 00:21

Измислих те

1.3K 0 3
Викам!
Иметo ти отеква в нощта!
Плача!
Не, проливен дъжд се изсипа от небето!
Не, не викам теб!
А любовта, която излъгана остана.
Надеждите, които са на прах сега.
Измислих те и ти си толкова красив.
Болката остана само спомен.
Сега си друг, но само в моите мечти.
И никой вече не е способен да угаси 
пламъка в моите очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей Мира МаХ,Страшна си....
  • Болката остана само спомен...Точно така,давай напред!Поздрави!
  • А помниш ли, когато не се обърна след ВИКА на отсрещното.
    Шегувам се. Прекрасно е. Твори и публикувай.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...