26 nov 2018, 8:49

Измислих те

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

1.3K 3 2

Измислих си, че ме обичаш.
Наивно, без свян и надеждност...
Дъждовно е в моето утрешно вчера,
измислих ти обич и нежност.

Измислих и дъжд - безадресно далече,
представих си вятър във дните...
Дъждът е любов... И вода от небето,
която прикрива сълзите.

Измислих се. Аз - ефимерна, но своя,
измислих и нашето "няма".
Небето е само глухарче след вятър...
Поискаш ли - аз ще остана.

Силвена Гоман

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9