СилвиГоман
13 el resultado
Отново.
Отново.
Отново.
Гледам през прозореца и виждам гълъбите,
кацнали на перваза. ...
  127 
***
Не давай на зениците покой,
когато гледаш в мен.
Във нас.
Свенливо.
Светът е наш. ...
  302 
Звездите се усмихват във нощта,
напомнят ми на теб.
Защо?
Кажи ми...
Рисувам ти ограда. ...
  324 
Стоиш до мен.
Във тъмното.
На пода.
Във зимата.
И в утрото. ...
  419 
Отивам си, защото те обичам...
Знам, трудно се сбогувам... но не мога
да вляза в твоя дом, дори да свети.
Защото съм обичала до Бога.
Написах теб. ...
  551 
Попитаха я -
без какво предпочиташ да живееш.
Без памет.
Или без чувства.
Тя избра без чувства и умря без памет. ...
  557 
Камбаните бият точно в 8 сутрин.
Събужда се света.
Някой тъжен, груб и буден
разчертава си деня.
Друг човек добър, но муден ...
  731 
Измислих си, че ме обичаш.
Наивно, без свян и надеждност...
Дъждовно е в моето утрешно вчера,
измислих ти обич и нежност.
Измислих и дъжд - безадресно далече, ...
  761 
Забравила съм нощите си вкъщи,
във грешната посока на деня,
тъгата и мечтите ми са също
в прегръдките на утрешна следа.
Научих се на обич... И на начин, ...
  769 
Внезапно пролетта подава своя зов
напомнящ ни на женската копнежност,
на обич, на усмивка и… любов,
на песен и на цвете,
и на ...
  654 
Прегръщам се в себе си, защото
преминах през небе, земя и огън.
Ще взема топлината на доброто.
Светът смирих, а себе си – не мога.
Тепърва ще се уча да обичам, ...
  832 
Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...
  811 
Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина, ...
  1244  10  15 
Propuestas
: ??:??