Измислих те
Измислих си, че ме обичаш.
Наивно, без свян и надеждност...
Дъждовно е в моето утрешно вчера,
измислих ти обич и нежност.
Измислих и дъжд - безадресно далече,
представих си вятър във дните...
Дъждът е любов... И вода от небето,
която прикрива сълзите.
Измислих се. Аз - ефимерна, но своя,
измислих и нашето "няма".
Небето е само глухарче след вятър...
Поискаш ли - аз ще остана.
Силвена Гоман
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвена Иванова Всички права запазени
