Изморих се

Poesía » Otra

585 0 0

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.

Все не се намирам между другите.

Все скитам, моля се и жадна

след всеки дъжд оставам и на дъното...

Изплаках се, пребродих всички улици

и все се питам пак за вярната,

а вярна – няма, в истина забулена

душата ми остава скитница невярна...

И пак се спирам, търся се из другите

а те ще ме отричат докато съм жива...

И щастие да искам все ще е накриво то,

а дъх да заживея-все не ми достига...

Десислава Танева, 8 октомври 2013г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0