17.10.2023 г., 14:43

Изморих се

586 0 0

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.

Все не се намирам между другите.

Все скитам, моля се и жадна

след всеки дъжд оставам и на дъното...

Изплаках се, пребродих всички улици

и все се питам пак за вярната,

а вярна – няма, в истина забулена

душата ми остава скитница невярна...

И пак се спирам, търся се из другите

а те ще ме отричат докато съм жива...

И щастие да искам все ще е накриво то,

а дъх да заживея-все не ми достига...

 

Десислава Танева, 8 октомври 2013г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...