17.10.2023 г., 14:43

Изморих се

582 0 0

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.

Все не се намирам между другите.

Все скитам, моля се и жадна

след всеки дъжд оставам и на дъното...

Изплаках се, пребродих всички улици

и все се питам пак за вярната,

а вярна – няма, в истина забулена

душата ми остава скитница невярна...

И пак се спирам, търся се из другите

а те ще ме отричат докато съм жива...

И щастие да искам все ще е накриво то,

а дъх да заживея-все не ми достига...

 

Десислава Танева, 8 октомври 2013г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...