Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици
и все се питам пак за вярната,
а вярна – няма, в истина забулена
душата ми остава скитница невярна...
И пак се спирам, търся се из другите
а те ще ме отричат докато съм жива...
И щастие да искам все ще е накриво то,
а дъх да заживея-все не ми достига... ...