Изморих се

Poetry » Other

576 0 0

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.

Все не се намирам между другите.

Все скитам, моля се и жадна

след всеки дъжд оставам и на дъното...

Изплаках се, пребродих всички улици

и все се питам пак за вярната,

а вярна – няма, в истина забулена

душата ми остава скитница невярна...

И пак се спирам, търся се из другите

а те ще ме отричат докато съм жива...

И щастие да искам все ще е накриво то,

а дъх да заживея-все не ми достига...

Десислава Танева, 8 октомври 2013г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0