22 jul 2007, 17:34

Изневяра

  Poesía
1.1K 0 0
Казваше "Тъй силно те обичам".
Казваше, но свърши любовта.
Изневярата си тъй прикриваше.
Застигна ли те твоята игра?!

Сега тя сигурно ти казва "Мили,
дъжд в очите ми вали.
Не помниш ли отдавна как сме били?
Нека отново е така!"

Но ти със твоето сърце разбито,
отричаш всичко между вас.
Че то е надълбоко скрито.
Не прилича ли мъничко на нас?!


Аз нищо лошо не исках да извикам,
но признавам, болка ти желах.
Сега, когато рядко те поглеждам,
си казвам - това си пожелах.


15.07.2007 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивета Лъскова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....