Изневяра
Казваше "Тъй силно те обичам".
Казваше, но свърши любовта.
Изневярата си тъй прикриваше.
Застигна ли те твоята игра?!
Сега тя сигурно ти казва "Мили,
дъжд в очите ми вали.
Не помниш ли отдавна как сме били?
Нека отново е така!"
Но ти със твоето сърце разбито,
отричаш всичко между вас.
Че то е надълбоко скрито.
Не прилича ли мъничко на нас?!
Аз нищо лошо не исках да извикам,
но признавам, болка ти желах.
Сега, когато рядко те поглеждам,
си казвам - това си пожелах.
15.07.2007 год.
Казваше, но свърши любовта.
Изневярата си тъй прикриваше.
Застигна ли те твоята игра?!
Сега тя сигурно ти казва "Мили,
дъжд в очите ми вали.
Не помниш ли отдавна как сме били?
Нека отново е така!"
Но ти със твоето сърце разбито,
отричаш всичко между вас.
Че то е надълбоко скрито.
Не прилича ли мъничко на нас?!
Аз нищо лошо не исках да извикам,
но признавам, болка ти желах.
Сега, когато рядко те поглеждам,
си казвам - това си пожелах.
15.07.2007 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивета Лъскова Все права защищены
