Jul 22, 2007, 5:34 PM

Изневяра

  Poetry
1.1K 0 0
Казваше "Тъй силно те обичам".
Казваше, но свърши любовта.
Изневярата си тъй прикриваше.
Застигна ли те твоята игра?!

Сега тя сигурно ти казва "Мили,
дъжд в очите ми вали.
Не помниш ли отдавна как сме били?
Нека отново е така!"

Но ти със твоето сърце разбито,
отричаш всичко между вас.
Че то е надълбоко скрито.
Не прилича ли мъничко на нас?!


Аз нищо лошо не исках да извикам,
но признавам, болка ти желах.
Сега, когато рядко те поглеждам,
си казвам - това си пожелах.


15.07.2007 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Лъскова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...