Изневяра
Не ме наричай ангел! -
намери той своя бряг.
Наричай ме ти дявол,
с душа студена като сняг.
На мойте очи не се любувай!
Те не за тебе греят днес.
Над мойта съвест потанцувай,
съвършена беше тя като кадифе.
И дори за утре не помисляй!
Гордей се, че ме имаш днес такава,
измъчена от собствени лъжи.
... А някъде болезнено в мен се потаява
греховната ми изневяра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados
