Sep 5, 2008, 2:58 PM

Изневяра

  Poetry » Love
1K 0 2

Не ме наричай ангел! -

намери той своя бряг.

Наричай ме ти дявол,

с душа студена като сняг.

На мойте очи не се любувай!

Те не за тебе греят днес.

Над мойта съвест потанцувай,

съвършена беше тя като кадифе.

И дори за утре не помисляй!

Гордей се, че ме имаш днес такава,

измъчена от собствени лъжи.

 

... А някъде болезнено в мен се потаява

греховната ми изневяра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...