Изневяра
Не ме наричай ангел! -
намери той своя бряг.
Наричай ме ти дявол,
с душа студена като сняг.
На мойте очи не се любувай!
Те не за тебе греят днес.
Над мойта съвест потанцувай,
съвършена беше тя като кадифе.
И дори за утре не помисляй!
Гордей се, че ме имаш днес такава,
измъчена от собствени лъжи.
... А някъде болезнено в мен се потаява
греховната ми изневяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
