Ще се направя, че ти прощавам.
Как да привикна, че те няма.
Време ли беше да ме напуснеш?
Сега с горчилка те нося във сърце.
В друго време ще се промениш.
И няма да помня аз,
че ми изневери.
В друго време ще се преродиш.
И знам, ще си с мене,
моя вярна в безкрая.
Сега по маси си ти красива.
Танцуваш, пееш, сякаш си Дива.
Виното тече, китара свири.
Във друго време ще те подиря.
© Румен Марков Todos los derechos reservados
най-голямото наказание, само
силните умеят да прощават и
отново напред да продължават!
Поздрави и за тъжния лирически,
и за прекрасния поет!