Ще се направя, че ти прощавам.
Как да привикна, че те няма.
Време ли беше да ме напуснеш?
Сега с горчилка те нося във сърце.
В друго време ще се промениш.
И няма да помня аз,
че ми изневери.
В друго време ще се преродиш.
И знам, ще си с мене,
моя вярна в безкрая.
Сега по маси си ти красива.
Танцуваш, пееш, сякаш си Дива.
Виното тече, китара свири.
Във друго време ще те подиря.
© Румен Марков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
