26 ene 2021, 8:55

Изневяра 

  Poesía » De amor
604 3 18

- Защо? - попита ме ти.

- Не зная! - без глас проговорих.

- Не знаеш, че ще ме боли?!

Да, знаех, но ти го сторих... 

 

- Откога? - попита отново.

- Отдавна! - едва промълвих.

Проеча като изстрел олово,

със който без жал те убих.

 

- Но как? - последва въпрос.

- След работа ходех в дома й.

- О, да - изводът ти бе прост -

закъсняващите вечно трамваи...

 

- И сега? - попита с очи.

- Забрави го! - едва чуто казах.

Можех да прошепна: "Прости!",

но от гордост и срам се отказах.

 

Изведнъж ти извика: "Такси!"

и във миг потегли водача.

Крещях след колата: "Прости!",

но бе късно, дори да заплача... 

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че ти харесва, Биби!
  • Умело представяне на двете гледни точки на едно сложно взаимоотношение.. Поздравления, Калине!
  • Благодаря ти, Мария! Това наистина означава много за мен!
  • Много драматично си предал изживяванията на двамата герои. Това не е лесно, но ти го умееш!😃
    Поздравявам те и ще те чета!
    Добре дошъл сред нас!
  • Пример за зловредната истина.
  • Да, така е. Аз още го помня, докато тя-едва ли... Може би така и трябва - да ги боли повече, за да бъдат по-отговорни следващия път...
  • А защо не прошепна "Прости"?...
    Не знам, но мисля, че болката е по-дълга и по-силна при този, който наранява.
  • По Бърнс, но само формално
  • Ами... късно е.
  • Ох.... Случва се!
  • Благодаря ти, Роси!
  • Иска се сила, да погледнеш в очите другия и да си признаеш!Хареса ме!🙂
  • На теория - да, но много "ако" - та се насъбраха...
  • Да, първоначално боли, много. Сядаш, мислиш... Боли те егото. Спомняш си - трудните мигове, хубавите... Ако игнорираш самосъжалението, от типа: Това ли заслужих? Прощаваш. Дали си струва? За хората - не. За теб, сигурно, ако понесеш своята и вината на другия, ако обичаш.
  • Благодаря ти! "...вероятно ще се променя и вече ще съм друг - друг, но за друга!" (Тото - "Чужди усмивки"
  • Тъжно... Но прошката, дори и да я има, едва ли ще промени нещо... Просто ще остане една огромна пропаст...
    Хареса ми!
  • Благодаря ти! Първото го постигнах с труд, а второто - с лекомислие...
  • Много ми хареса, въпреки, че е тъжно. Поздрави!
Propuestas
: ??:??