Изневяра
- Защо? - попита ме ти.
- Не зная! - без глас проговорих.
- Не знаеш, че ще ме боли?!
Да, знаех, но ти го сторих...
- Откога? - попита отново.
- Отдавна! - едва промълвих.
Проеча като изстрел олово,
със който без жал те убих.
- Но как? - последва въпрос.
- След работа ходех в дома й.
- О, да - изводът ти бе прост -
закъсняващите вечно трамваи...
- И сега? - попита с очи.
- Забрави го! - едва чуто казах.
Можех да прошепна: "Прости!",
но от гордост и срам се отказах.
Изведнъж ти извика: "Такси!"
и във миг потегли водача.
Крещях след колата: "Прости!",
но бе късно, дори да заплача...
© Калин Пантов All rights reserved.
