amethyst
50 el resultado
Парченца радост и вопли бездънни -
разплискани чувства в душевен поток.
Ангели светли и демони тъмни,
в един проточил се, кратък живот...
  961  10  20 
В душата широко скроена,
в сърце, посиняло от стискане,
във ъгъла, занемарена -
свети прашинка от "Искам те!"
В деня чер, като въглища, ...
  536 
Пак кървим с плачещи залези
и сме в плен на лудо угасване.
Като спомен от вопъл на гларуси,
като сенки разминато пасване...
С вериги от пробити летежи ...
  604  12 
"Да живееш - великия смисъл
на това, не можах да открия!
И както някой беше написал -
това отприщва страшна стихия!
Очакваш топла пролетна песен ...
  713  12 
Погледни ме! Замълчи!
Излишно тук е всяко слово.
Целуни ме! Не плачи!
Днес се срещаме отново...
Години дълги на раздяла ...
  460 
Обичай, обичай до края!
Нека чувствата в тебе не спят
и не, за да идеш във Рая -
да оставиш следа в този свят!
Изправи се с чиста душа ...
  1167  13  16 
Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна - ...
  553  11 
Почувстваш ли се в две ръце,
притиснали те жадно цяла,
грешно ще е, без сърце -
да разрушиш прекрасна Вяра!
Когато срещнеш две очи, ...
  839 
Дар са за тебе тези цветя
и живота - на теб го обричам!
В молитви името ти шептя,
повярвай, мила - аз те обичам!
На всякакви жертви за теб съм готов - ...
  612 
В очите й - сапфирен кристал,
грее лазур приказно син.
Косите - златен къс засиял,
устните - огнен рубин!
Зъбите й - перли безценни! ...
  458 
Между Рая и Ад -
тръгват всички посоки.
Между старец и млад -
се съдържа животът.
Между край и начало - ...
  438  12 
Аз съм в спомена прашен,
но съм и в бъдните дни!
Живея в кошмара ужасен,
но дишам и в твойте мечти...
Аз съм радост и горест, ...
  410 
На постоянен адрес живея бездомен.
Смехът ми е с болка и сълзи пропит.
Будуваща сянка от дремещ спомен,
ме наказва да дишам, отдавна убит...
Денят ми е черен, със знак пълнолунен. ...
  410  14 
Желаех да ти кажа толкова неща -
о, как исках да ме разбереш!
Но по-добре бе да изчезна в нощта,
да се стопя, като малката свещ,
плахо мъждукаща в твойта ръка, ...
  425 
Душата ми е кладенец тъмен -
непресъхващ, с дълбоки недра.
Пътят до там е труден и стръмен,
че крие в себе си жива вода.
Дланта ми - влажен чернозем е. ...
  363 
Луната бе ти дала свойта нежност,
Слънцето на мене - жарки длани.
Ден и нощ във сладка безметежност,
две начала във едно събрани.
Есента те увенча със багри, ...
  700 
Аз те чакам сам във нощта,
тук- под стария явор.
На Бог въплатил съм мощта
и стихията на дявол!
Ела при мен в мрака и ти - ...
  400 
Далеч ли отивам, назад ли се връщам,
къде съм - дори не личи...
Жадувам за ласки, а хули прегръщам
и плача със сухи очи...
От тебе ли бягам, към тебе ли тичам - ...
  579  14 
Тръгнах си от Вяра, този път, както си мислех - окончателно. Всъщност Разумът ми отдавна бе си тръгнал, но Сърцето отказваше да го последва и все си намираше оправдание да остане още малко. До днес. Какво се случи ли - ами днес Сърцето ми не можа да намери нейното. Като че ли - вече го нямаше... Уж ...
  461 
Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...
  549  20 
Преваля вече този ден.
Лежи в окопа тежък мрак.
Измъчен, гладен и ранен,
на тебе, майко, пиша пак...
Прости на своя непокорен син, ...
  819 
Искам само с някого да помълча...
Да срещам поглед, който ме поглъща -
щастлив, като на славей песента,
като завръщане във родна къща...
Окрилен, да чувствам нежната наслада, ...
  469  14 
В ранния следобед след края на обедната почивка старата общинарка, леля Цеца допиваше кафето си и въздишаше по главния герой на сапунения сериал, чийто пореден епизод вървеше по телевизора. Споменатият апарат, кой знае как, се бе озовал в кабинета, където всъщност - не би трябвало да го има.
Пред ле ...
  575  20 
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
Аз искам да те помня все така -
красива, нежна и с усмивка!
Протегнала с доверие ръка - ...
  427 
Бурята беше в разгара си. Корабът се люшкаше безпомощно сред разбеснелите се вълни и скърцаше тежко с всяка своя сглобка, подсказвайки, че неминуемият край не е далече. След поредния напор на урагана, яростните вълни подеха злощастния съд и с все сила го запратиха към острите скали на коралов риф, к ...
  518  18 
Далече, далече отлетяха мечтите...
Сега разорен съм, отчаян и гол.
Следата им сля се с таз на сълзите
във вкуса на живота - горивата сол.
Далеч отлетяха и моите мисли, ...
  355 
Животът с песачинки чевръсти,
бързо изтича от мойта ръка.
И да стискам треперещи пръсти -
нито една не ще задържа...
Различно обагрен е лекият пясък, ...
  1606 
Може би това е краят...
В мен ехти камбанен звън.
Не знам и вече не мечтая-
животът сигурно е сън...
И сън е, че ридай Луната... ...
  350 
Прости, че вечер летя сред звездите,
а сутрин по облаци тичам,
че съграждам палат от мечтите
и живота едва - едва сричам...
Прости, че с Малкият Принц си играя ...
  335  11 
Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза - ...
  344 
С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...
  1953  12  57 
Бе отдавна, когато откри ме
ранен до един горски поток
и ти единствена съжали ме -
бях забравен от Дявол и Бог...
За теб бях просто момък без име - ...
  600 
Детство мое, свидна моя песен,
отлетя, моя птичко, с бели крила.
На вратата почука хладната Есен,
вледени ме на острия вятър гласа.
А колко съм играл с теб из полето, ...
  343 
Косите й - могъщ водопад,
спускат се с мрака на вечер беззвездна.
Очите й, с лешников цвят-
тайнствена и дълбока космическа бездна!
Усмивката й - обедно слънце, ...
  450 
Дали родени в огъня на юли,
или в зимната пазва студена -
самодивска песен ний сме чули,
майка ни е зора позлатена.
Младостта опи ни с вино руйно, ...
  712 
Нейде сред океанските широти
плава приказен кораб - мечта.
Бягат пред него сребристи вълни,
нощем пътя му сочи звезда...
А на борда величествен, горд, ...
  719 
Болка живота ми счупи с вика си
на тъмни парченца обсидиан.
Във всяко късче виждах лика си,
като призрак злобно засмян.
В миг магията черна ме грабна ...
  1386 
Дълго бродих аз по земята-
голяма, като любов споделена.
Но все към теб ме връща тъгата,
защото ти си мойта вселена.
И някоя вечер в късния мрак, ...
  417 
Самотна съм - ми каза Зората -
макар в безумна красота да горя,
макар че вечно съм непозната
и всеки ден вълшебства творя.
Предпочитам да съм водна капка ...
  705  10 
Със стон, със вопъл, със вик
избяга изтерзаната ми надежда.
Застанал пред Господния лик,
от мен болка и гняв се процежда.
Отчаян, кого нарекох: "Лъжец!" - ...
  415  11 
Propuestas
: ??:??