5 abr 2008, 19:07

Изнизват се годините

942 0 12
Изнизват се годините. Умора
по вените ни пристъпно пълзи.
Пак аз и ти. Но сякаш - други хора.
Със други идеали и мечти.
Колата. И парите. И жената.
Мъжът. Проблемите на бедността.
НЕздравето. Изсмукващи - децата.
Невидимият дъх на старостта.
Стаена страст, избликваща нарядко.
Безумна нощ, но идваща насън.
Целувки, от кокичета по-кратки.
Наздравици със некристален звън.

А там, в сърцето, някъде дълбоко
един копнеж неистово крещи.
А там струи на спомена потокът! .
Той свято пази старите мечти.
Той помни първите ни жадни срещи...
Пътеката от пролетни цветя.
Лицето ми в ръцете ти горещи
и прощъпулника на любовта.

Сега ела! Да легнем във тревите!.
И да забравим всичко в унес кратък.

А после - пак... ах, кръвното!... парите...
Умората... И все-така нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си кралица на елегията.
    Без никакво преувеличение.
  • Думите ти режат гилотинно, Уенди...
  • ЧРД от мен, Бианка! щастие и вдъхновение ти пожелавам.
  • Много напомня на един друг стих, но... този също ми хареса!
    И те поздравявам за това!
    Впечатли ме!
  • Тъжната истина за живота и любовта.
    Копнежът и носталгията по отминали страсти говорят за запазена младост в сърцето.
    Поздрав, Бианка!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...