Изнизват се годините
по вените ни пристъпно пълзи.
Пак аз и ти. Но сякаш - други хора.
Със други идеали и мечти.
Колата. И парите. И жената.
Мъжът. Проблемите на бедността.
НЕздравето. Изсмукващи - децата.
Невидимият дъх на старостта.
Стаена страст, избликваща нарядко.
Безумна нощ, но идваща насън.
Целувки, от кокичета по-кратки.
Наздравици със некристален звън.
А там, в сърцето, някъде дълбоко
един копнеж неистово крещи.
А там струи на спомена потокът! .
Той свято пази старите мечти.
Той помни първите ни жадни срещи...
Пътеката от пролетни цветя.
Лицето ми в ръцете ти горещи
и прощъпулника на любовта.
Сега ела! Да легнем във тревите!.
И да забравим всичко в унес кратък.
А после - пак... ах, кръвното!... парите...
Умората... И все-така нататък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени