20 abr 2004, 12:46

Изолирана

  Poesía
1.5K 0 1
        Изолирана
Къде са всички хора?
Защо съм пак в тъма,
на улица задънена,
забравена от всички и сама.
Странно,как се свиква с тишината...
Разни хора покрай теб минават,
разговарят,смеят се,изпитват чувства,
плачат и те отминават...
Изолирана в тишината.
Странно как се свиква  със самотата.
Страшното е, че се свиква.
Без много думи само с мисли обградена
и с мелодия от песен стара,
пръскаща се в небето
като бяла морска пяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....