20 abr 2004, 12:46

Изолирана

  Poesía
1.5K 0 1
        Изолирана
Къде са всички хора?
Защо съм пак в тъма,
на улица задънена,
забравена от всички и сама.
Странно,как се свиква с тишината...
Разни хора покрай теб минават,
разговарят,смеят се,изпитват чувства,
плачат и те отминават...
Изолирана в тишината.
Странно как се свиква  със самотата.
Страшното е, че се свиква.
Без много думи само с мисли обградена
и с мелодия от песен стара,
пръскаща се в небето
като бяла морска пяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...