Apr 20, 2004, 12:46 PM

Изолирана

  Poetry
1.5K 0 1
        Изолирана
Къде са всички хора?
Защо съм пак в тъма,
на улица задънена,
забравена от всички и сама.
Странно,как се свиква с тишината...
Разни хора покрай теб минават,
разговарят,смеят се,изпитват чувства,
плачат и те отминават...
Изолирана в тишината.
Странно как се свиква  със самотата.
Страшното е, че се свиква.
Без много думи само с мисли обградена
и с мелодия от песен стара,
пръскаща се в небето
като бяла морска пяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...