20 апр. 2004 г., 12:46

Изолирана

1.5K 0 1
        Изолирана
Къде са всички хора?
Защо съм пак в тъма,
на улица задънена,
забравена от всички и сама.
Странно,как се свиква с тишината...
Разни хора покрай теб минават,
разговарят,смеят се,изпитват чувства,
плачат и те отминават...
Изолирана в тишината.
Странно как се свиква  със самотата.
Страшното е, че се свиква.
Без много думи само с мисли обградена
и с мелодия от песен стара,
пръскаща се в небето
като бяла морска пяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...