9 jul 2013, 13:21

Изоставен 

  Poesía
465 0 3

Ръцете ти са ледено студени.

Очите бягат неспокойно.

Капки пот се гонят по бузите ти набраздени...

Сърцето бие с удари нестройни.

Какво ти е? Какво те мъчи?

Любов ли е или пък страх!

Какъв е този шемет, който те държи?

Той от хората ли те отлъчи?

Той ли превърна мечтите ти във прах?

Разбирам: всички са те изоставили,

а ти искаш да си с тях.

Отвърнали са се от теб.

И ти сега изгаряш в планина от лед!

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??