Ръцете ти са ледено студени.
Очите бягат неспокойно.
Капки пот се гонят по бузите ти набраздени...
Сърцето бие с удари нестройни.
Какво ти е? Какво те мъчи?
Любов ли е или пък страх!
Какъв е този шемет, който те държи?
Той от хората ли те отлъчи?
Той ли превърна мечтите ти във прах?
Разбирам: всички са те изоставили,
а ти искаш да си с тях.
Отвърнали са се от теб.
И ти сега изгаряш в планина от лед!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
