Изоставен
Ръцете ти са ледено студени.
Очите бягат неспокойно.
Капки пот се гонят по бузите ти набраздени...
Сърцето бие с удари нестройни.
Какво ти е? Какво те мъчи?
Любов ли е или пък страх!
Какъв е този шемет, който те държи?
Той от хората ли те отлъчи?
Той ли превърна мечтите ти във прах?
Разбирам: всички са те изоставили,
а ти искаш да си с тях.
Отвърнали са се от теб.
И ти сега изгаряш в планина от лед!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
