Изоставен
Ръцете ти са ледено студени.
Очите бягат неспокойно.
Капки пот се гонят по бузите ти набраздени...
Сърцето бие с удари нестройни.
Какво ти е? Какво те мъчи?
Любов ли е или пък страх!
Какъв е този шемет, който те държи?
Той от хората ли те отлъчи?
Той ли превърна мечтите ти във прах?
Разбирам: всички са те изоставили,
а ти искаш да си с тях.
Отвърнали са се от теб.
И ти сега изгаряш в планина от лед!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
