9.07.2013 г., 13:21 ч.

Изоставен 

  Поезия
466 0 3

Ръцете ти са ледено студени.

Очите бягат неспокойно.

Капки пот се гонят по бузите ти набраздени...

Сърцето бие с удари нестройни.

Какво ти е? Какво те мъчи?

Любов ли е или пък страх!

Какъв е този шемет, който те държи?

Той от хората ли те отлъчи?

Той ли превърна мечтите ти във прах?

Разбирам: всички са те изоставили,

а ти искаш да си с тях.

Отвърнали са се от теб.

И ти сега изгаряш в планина от лед!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??