Изпаднали хора
Те са винаги тук, на ъгъла в стария център,
не създават проблеми и не правят бели,
тях ги смила живота във грубия блендер
и остават във своя Вселена сами.
Имат своя си приказка, своя утеха.
Странни хора, доволни във своя си мир.
Милостив ще дари им по някоя дреха,
а пък другите гледат сеир.
Ех, животе, как трудно минаваш, животе!
Тези хора намериха някакъв щит:
не обръщат внимание, с нас не говорят,
не се вписват във нашия бит.
Съществуват по своя особен си начин,
все на ъгъла в тихо смирение днес.
Много блага жена им остави погача,
сякаш Господ изпрати им вест.
И чрез тях сякаш лично научих урока
да не бъда бездушна жена.
Всеки тук си минава на дните си срока,
но дано да не носи вина.
Аделина Колева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аделина Колева Todos los derechos reservados
