15.06.2024 г., 10:19

Изпаднали хора

857 8 14

Те са винаги тук, на ъгъла в стария център,

не създават проблеми и не правят бели,

тях ги смила живота във грубия блендер

и остават във своя Вселена сами.

 

Имат своя си приказка, своя утеха.

Странни хора, доволни във своя си мир.

Милостив ще дари им  по някоя дреха,

а пък другите гледат сеир.

 

Ех, животе, как трудно минаваш, животе!

Тези хора намериха някакъв щит:

не обръщат внимание, с нас не говорят,

не се вписват във нашия бит.

 

Съществуват по своя особен си начин,

все на ъгъла в тихо смирение днес.

Много блага жена им остави погача,

сякаш Господ изпрати им вест.

 

И чрез тях сякаш лично научих урока

да не бъда бездушна жена.

Всеки тук си минава на дните си срока,

но дано да не носи вина.

 

 

Аделина Колева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...