15.06.2024 г., 10:19

Изпаднали хора

822 8 14

Те са винаги тук, на ъгъла в стария център,

не създават проблеми и не правят бели,

тях ги смила живота във грубия блендер

и остават във своя Вселена сами.

 

Имат своя си приказка, своя утеха.

Странни хора, доволни във своя си мир.

Милостив ще дари им  по някоя дреха,

а пък другите гледат сеир.

 

Ех, животе, как трудно минаваш, животе!

Тези хора намериха някакъв щит:

не обръщат внимание, с нас не говорят,

не се вписват във нашия бит.

 

Съществуват по своя особен си начин,

все на ъгъла в тихо смирение днес.

Много блага жена им остави погача,

сякаш Господ изпрати им вест.

 

И чрез тях сякаш лично научих урока

да не бъда бездушна жена.

Всеки тук си минава на дните си срока,

но дано да не носи вина.

 

 

Аделина Колева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...