Те са винаги тук, на ъгъла в стария център,
не създават проблеми и не правят бели,
тях ги смила живота във грубия блендер
и остават във своя Вселена сами.
Имат своя си приказка, своя утеха.
Странни хора, доволни във своя си мир.
Милостив ще дари им по някоя дреха,
а пък другите гледат сеир.
Ех, животе, как трудно минаваш, животе!
Тези хора намериха някакъв щит:
не обръщат внимание, с нас не говорят,
не се вписват във нашия бит. ...