2 jun 2007, 10:33

ИЗПЕПЕЛЕНИ НОЩИ

  Poesía
951 0 19



 

Изпепелени нощи...

От любов.

От страст.

От придихание безшумно.

И две следи.

Безпътни, непонятни.

Объркани в Безкрая.

Изплакани  сълзи.

Изрязан спомен.

Ала за край,

не за начало.

И глас без вик -

почти като примрял копнеж.

Едва намерени мечти,

а неусетно влиза

надежда нова - тихо,

като в храм.

За да превърне нощите изпепелeни

пак в искри.

И да се върне пак животът.

Там...






 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...