Изпепелени нощи...
От любов.
От страст.
От придихание безшумно.
И две следи.
Безпътни, непонятни.
Объркани в Безкрая.
Изплакани сълзи.
Изрязан спомен.
Ала за край,
не за начало.
И глас без вик -
почти като примрял копнеж.
Едва намерени мечти,
а неусетно влиза
надежда нова - тихо,
като в храм.
За да превърне нощите изпепелeни
пак в искри.
И да се върне пак животът.
Там...
© Дарина Дечева All rights reserved.
Поздрави!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
