ИЗПЕПЕЛЕНИ НОЩИ
Изпепелени нощи...
От любов.
От страст.
От придихание безшумно.
И две следи.
Безпътни, непонятни.
Объркани в Безкрая.
Изплакани сълзи.
Изрязан спомен.
Ала за край,
не за начало.
И глас без вик -
почти като примрял копнеж.
Едва намерени мечти,
а неусетно влиза
надежда нова - тихо,
като в храм.
За да превърне нощите изпепелeни
пак в искри.
И да се върне пак животът.
Там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
