4 abr 2009, 8:38  

Изпепелено

1.1K 0 34

Наситих се на думи и пространства.

Утихнаха желания и страст.

Сега у мене тъжно е и празно

и питам се  – дали това съм аз.

 

Сега съм друга  – нова, непозната.

Дори насън не искам да летя.

Една любов ме вдигна в небесата,

а после ме захвърли в пепелта.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • любовта е изменчива сърдечна дестинация; доказано е, въпреки че на всеки му се струва доживот
  • Трябва да си много светъл човек, за да можеш да пишеш толкова красиви и жизнерадостни стихове...
    Няма как да не си такава, просто няма как!
    Браво!
  • Самата любов е чудо, Ели, самата любов...
    А когато отлети...
  • с усещане за тъга и болка...просто любов...
    прекрасен стих, мила Елица.
  • "Не търся
    и не вярвам
    в чудеса."

    Повярвай, защото с тях ще дойде новата любов
    Прекрасно стихотворение!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...