Apr 4, 2009, 8:38 AM  

Изпепелено

  Poetry » Love
1.1K 0 34

Наситих се на думи и пространства.

Утихнаха желания и страст.

Сега у мене тъжно е и празно

и питам се  – дали това съм аз.

 

Сега съм друга  – нова, непозната.

Дори насън не искам да летя.

Една любов ме вдигна в небесата,

а после ме захвърли в пепелта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • любовта е изменчива сърдечна дестинация; доказано е, въпреки че на всеки му се струва доживот
  • Трябва да си много светъл човек, за да можеш да пишеш толкова красиви и жизнерадостни стихове...
    Няма как да не си такава, просто няма как!
    Браво!
  • Самата любов е чудо, Ели, самата любов...
    А когато отлети...
  • с усещане за тъга и болка...просто любов...
    прекрасен стих, мила Елица.
  • "Не търся
    и не вярвам
    в чудеса."

    Повярвай, защото с тях ще дойде новата любов
    Прекрасно стихотворение!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...