4.04.2009 г., 8:38  

Изпепелено

1.2K 0 34

Наситих се на думи и пространства.

Утихнаха желания и страст.

Сега у мене тъжно е и празно

и питам се  – дали това съм аз.

 

Сега съм друга  – нова, непозната.

Дори насън не искам да летя.

Една любов ме вдигна в небесата,

а после ме захвърли в пепелта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • любовта е изменчива сърдечна дестинация; доказано е, въпреки че на всеки му се струва доживот
  • Трябва да си много светъл човек, за да можеш да пишеш толкова красиви и жизнерадостни стихове...
    Няма как да не си такава, просто няма как!
    Браво!
  • Самата любов е чудо, Ели, самата любов...
    А когато отлети...
  • с усещане за тъга и болка...просто любов...
    прекрасен стих, мила Елица.
  • "Не търся
    и не вярвам
    в чудеса."

    Повярвай, защото с тях ще дойде новата любов
    Прекрасно стихотворение!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...