Изпепеляване

15 feb 2016, 18:04

Poesía » De amor

299 0 4

Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.

Очите ми станаха пламъци.
Косата ми - жертвен олтар.
Дойде моето време и вече
сега аз ще съм господар.

Разпръснах огньове навсякъде.
Разпалих и други души.
Безумни думи изричах.
И толкова много лъжи.

Надявах се на тази гледка,
... че ти ще си уязвен.
Но май не си дадох сметка
… пожарът остана във мен.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

maiaan (Мая Ангелова)

2016-02-16T07:48:23+02:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-02-16T06:31:58+02:00

Страст, много страст е вложена в тези редове. Харесах.
maiaan (Мая Ангелова)

2016-02-16T01:20:21+02:00

Благодаря!
Веси_Еси (Еси)

2016-02-15T20:51:44+02:00

Хубав стих и силен финал.
"Но май не си дадох сметка
… пожарът остана във мен."
Поздравления!