Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.
Очите ми станаха пламъци.
Косата ми - жертвен олтар.
Дойде моето време и вече
сега аз ще съм господар.
Разпръснах огньове навсякъде.
Разпалих и други души.
Безумни думи изричах.
И толкова много лъжи.
Надявах се на тази гледка,
... че ти ще си уязвен.
Но май не си дадох сметка
… пожарът остана във мен.
© Мая Ангелова Все права защищены