15 февр. 2016 г., 18:04

Изпепеляване

437 0 4

Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.

Очите ми станаха пламъци.
Косата ми - жертвен олтар.
Дойде моето време и вече
сега аз ще съм господар.

Разпръснах огньове навсякъде.
Разпалих и други души.
Безумни думи изричах.
И толкова много лъжи.

Надявах се на тази гледка,
... че ти ще си уязвен.
Но май не си дадох сметка
… пожарът остана във мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...