15.02.2016 г., 18:04

Изпепеляване

439 0 4

Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.

Очите ми станаха пламъци.
Косата ми - жертвен олтар.
Дойде моето време и вече
сега аз ще съм господар.

Разпръснах огньове навсякъде.
Разпалих и други души.
Безумни думи изричах.
И толкова много лъжи.

Надявах се на тази гледка,
... че ти ще си уязвен.
Но май не си дадох сметка
… пожарът остана във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...