15.02.2016 г., 18:04 ч.

Изпепеляване 

  Поезия » Любовна
297 0 4

Запалих в душата си клада,
а съчките хвърляше ти.
Очакваше тази награда
превърна ме в шепа искри.

Очите ми станаха пламъци.
Косата ми - жертвен олтар.
Дойде моето време и вече
сега аз ще съм господар.

Разпръснах огньове навсякъде.
Разпалих и други души.
Безумни думи изричах.
И толкова много лъжи.

Надявах се на тази гледка,
... че ти ще си уязвен.
Но май не си дадох сметка
… пожарът остана във мен.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??