28 sept 2007, 9:48

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ 

  Poesía
1158 0 8
 

Събличай ме бавно, дреха по дреха!

Жаден, на глътки опитвай ме ти!

Моето тяло е лунна пътека,

по нея полека тръгни със очи!


Когато очите от плът се преситят,

влудяващо бавно ръце протегни!

Треперещ, позволи и на тях да опитат,

от формите, дето си галил с очи!


Когато ръцете от нежност изтръпнат,

опитай ме с устни, с дъх ме вкуси!

Стопли сетивата си, нека да вдъхнат

сладостта ми, която по тях се топи!


И тогава кръвта ще нахлуе в главата,

прединфарктно сърцето до бяс ще тупти,

ще усетиш болезнено нейде в душата -

спотаената нежност ранява, нали?

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??