Sep 28, 2007, 9:48 AM

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ 

  Poetry
1157 0 8
 

Събличай ме бавно, дреха по дреха!

Жаден, на глътки опитвай ме ти!

Моето тяло е лунна пътека,

по нея полека тръгни със очи!


Когато очите от плът се преситят,

влудяващо бавно ръце протегни!

Треперещ, позволи и на тях да опитат,

от формите, дето си галил с очи!


Когато ръцете от нежност изтръпнат,

опитай ме с устни, с дъх ме вкуси!

Стопли сетивата си, нека да вдъхнат

сладостта ми, която по тях се топи!


И тогава кръвта ще нахлуе в главата,

прединфарктно сърцето до бяс ще тупти,

ще усетиш болезнено нейде в душата -

спотаената нежност ранява, нали?

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??