ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ
Събличай ме бавно, дреха по дреха!
Жаден, на глътки опитвай ме ти!
Моето тяло е лунна пътека,
по нея полека тръгни със очи!
Когато очите от плът се преситят,
влудяващо бавно ръце протегни!
Треперещ, позволи и на тях да опитат,
от формите, дето си галил с очи!
Когато ръцете от нежност изтръпнат,
опитай ме с устни, с дъх ме вкуси!
Стопли сетивата си, нека да вдъхнат
сладостта ми, която по тях се топи!
И тогава кръвта ще нахлуе в главата,
прединфарктно сърцето до бяс ще тупти,
ще усетиш болезнено нейде в душата -
спотаената нежност ранява, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Петровска Все права защищены
