ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ
Събличай ме бавно, дреха по дреха!
Жаден, на глътки опитвай ме ти!
Моето тяло е лунна пътека,
по нея полека тръгни със очи!
Когато очите от плът се преситят,
влудяващо бавно ръце протегни!
Треперещ, позволи и на тях да опитат,
от формите, дето си галил с очи!
Когато ръцете от нежност изтръпнат,
опитай ме с устни, с дъх ме вкуси!
Стопли сетивата си, нека да вдъхнат
сладостта ми, която по тях се топи!
И тогава кръвта ще нахлуе в главата,
прединфарктно сърцето до бяс ще тупти,
ще усетиш болезнено нейде в душата -
спотаената нежност ранява, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Петровска Всички права запазени
