28.09.2007 г., 9:48 ч.

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ 

  Поезия
1155 0 8
 

Събличай ме бавно, дреха по дреха!

Жаден, на глътки опитвай ме ти!

Моето тяло е лунна пътека,

по нея полека тръгни със очи!


Когато очите от плът се преситят,

влудяващо бавно ръце протегни!

Треперещ, позволи и на тях да опитат,

от формите, дето си галил с очи!


Когато ръцете от нежност изтръпнат,

опитай ме с устни, с дъх ме вкуси!

Стопли сетивата си, нека да вдъхнат

сладостта ми, която по тях се топи!


И тогава кръвта ще нахлуе в главата,

прединфарктно сърцето до бяс ще тупти,

ще усетиш болезнено нейде в душата -

спотаената нежност ранява, нали?

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??