23 sept 2011, 22:38

Изпепеляване 

  Poesía
774 0 10

 

Аз съм огънят, който изгаря

и влудява сърцето ти в нощите...

Този сън всеки път се повтаря,

изумявам, че жива съм още...

 

Най-любимото в пламък погубвам,

после в шепи събирам жаравата.

Между сенките чужда се лутам

и в сълзите солени се давя.

 

Този огън нетленен в очите ми,

който пали те толкова силно,

той гори, за да стопли сърцето ти,

предпочело да бъде студено.

 

Ще го сгрея! Да свети от щастие,

та макар и без дъх да остана!

И ще върна в очите ти блясъка –

той ще свети, дори да ме няма...


27.11.2009  г.

 

© Веси Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??