Sep 23, 2011, 10:38 PM

Изпепеляване

  Poetry
1K 0 10

 

Аз съм огънят, който изгаря

и влудява сърцето ти в нощите...

Този сън всеки път се повтаря,

изумявам, че жива съм още...

 

Най-любимото в пламък погубвам,

после в шепи събирам жаравата.

Между сенките чужда се лутам

и в сълзите солени се давя.

 

Този огън нетленен в очите ми,

който пали те толкова силно,

той гори, за да стопли сърцето ти,

предпочело да бъде студено.

 

Ще го сгрея! Да свети от щастие,

та макар и без дъх да остана!

И ще върна в очите ти блясъка –

той ще свети, дори да ме няма...


27.11.2009  г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...