Sep 23, 2011, 10:38 PM

Изпепеляване 

  Poetry
775 0 10

 

Аз съм огънят, който изгаря

и влудява сърцето ти в нощите...

Този сън всеки път се повтаря,

изумявам, че жива съм още...

 

Най-любимото в пламък погубвам,

после в шепи събирам жаравата.

Между сенките чужда се лутам

и в сълзите солени се давя.

 

Този огън нетленен в очите ми,

който пали те толкова силно,

той гори, за да стопли сърцето ти,

предпочело да бъде студено.

 

Ще го сгрея! Да свети от щастие,

та макар и без дъх да остана!

И ще върна в очите ти блясъка –

той ще свети, дори да ме няма...


27.11.2009  г.

 

© Веси Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??