23.09.2011 г., 22:38 ч.

Изпепеляване 

  Поезия
683 0 10

 

Аз съм огънят, който изгаря

и влудява сърцето ти в нощите...

Този сън всеки път се повтаря,

изумявам, че жива съм още...

 

Най-любимото в пламък погубвам,

после в шепи събирам жаравата.

Между сенките чужда се лутам

и в сълзите солени се давя.

 

Този огън нетленен в очите ми,

който пали те толкова силно,

той гори, за да стопли сърцето ти,

предпочело да бъде студено.

 

Ще го сгрея! Да свети от щастие,

та макар и без дъх да остана!

И ще върна в очите ти блясъка –

той ще свети, дори да ме няма...


27.11.2009  г.

 

© Веси Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??