Изпепеляване
Аз съм огънят, който изгаря
и влудява сърцето ти в нощите...
Този сън всеки път се повтаря,
изумявам, че жива съм още...
Най-любимото в пламък погубвам,
после в шепи събирам жаравата.
Между сенките чужда се лутам
и в сълзите солени се давя.
Този огън нетленен в очите ми,
който пали те толкова силно,
той гори, за да стопли сърцето ти,
предпочело да бъде студено.
Ще го сгрея! Да свети от щастие,
та макар и без дъх да остана!
И ще върна в очите ти блясъка –
той ще свети, дори да ме няма...
27.11.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Василева Всички права запазени
